Как мопсът стигна до нас
От всички породи кучета, създадени от човека, много малко имат история, която може да се сравни с историята на мопса. В различни региони от света могат да се срещнат най-различни митове и легенди за тази порода. Днес са открити много древни изображения, изсечени в нефрит, изваяни от глина или рисувани на керамика на причудливи мопсоподобни кучета с тъпи муцуни, големи изпъкнали очи и къси носове.
Ранни исторически данни от Индия и Китай
В древните индийски епоси какъвто е „Махабхарата“ неведнъж се споменава за малки кучета с къса муцуна. Въпреки това, най-вероятно породата се е зародила в древен Китай, като пекинеза. Будят интерес намерените ранни китайски ръкописи, в които се споменава за „квадратни, ниски кучета с къси муцуни“. В Китай са съществували кучета, наречени „Ха Па“ и „Ло Дзе“. Тези две разновидности били доста подобни и се различавали основно по дължината на козината.“Ха Па“ са били дългокосмести. Мопсоподобните „Ло Дзе“ са приличали на пекинези, но са имали по-къса козина.
За разлика от пекинезите, които в Китай са били смятани за култови и свещени кучета и са могли да живеят единствено в императорските дворци, мопсоподобните Ло Дзе били кучета за благородници и са можели да живеят само в богати домове. Само част от Ло Дзе живеела заедно с пекинезите в императорския дворец, и не можела да напуска пределите му. Интересен е факта, че тъй като тези кучета били любимци на императорската династия, имали собствени слуги, които по цял ден изпълнявали прищевките им.
Модата да се обличат и украсяват кучетата от малките породи е съществувала още в древността, за което свидетелстват многобройните намерени гравюри и статуетки, които показват как стопаните са гиздели своите кучета с якички, на които има привързани звънчета. В тези древни времена китайските кучета все още нямали толкова дълбоки бръчки, както при съвременните мопсове, но вече били започнали да се оформят като ясни рисунки. Тези рисунки били основа на интерес, тъй като много китайци виждали в тях сходство с йероглифите, носители на тайни и мистика. По тази причина започнали да наричат бръчките на челото на Ло Дзе кралски знаци.
От Китай кучетата се разпространяват широко в Тибет, където са били най-вече собственост на будиските монаси. По-късно породата се прехвърля в Япония, а най-накрая стига и до Европейския континент.
Пренасяне на породата в Европа
Когато търговията между Далечния Изток и континента започнала да набира сила, станал възможен и транспорта на животни. Предполага се, че точно по този начин, чрез търговците от холандските компании, преди близо 400 години са били пренесени и Ло Дзе към стария континент. Няма напълно достоверни източници, които да доказват това но в потвърждение говори факта, че точно по това време мопсовете са станали любимци на не само на кралските особи, а и на простолюдието. В Холандия дори нарекли мопса китайски мастиф, като се превръща в символ за благополучие и висок социален статус.
Интересна е историята, в която се разказва, че именно такова куче е спасило Вилхелм III Орански, крал на Холандия по времето на войната с Испания. С драскане и лаене, мопсът на име Помпей събудил краля точно, когато противникът внезапно атакувал лагера и по този начин го спасил от залавяне. Историята разказва, че след това то бил провъзгласен о за официалното куче на кралския дворец. Така след притежанието на тази порода става привилегия и мода за висшата класа, която без съмнение се е стремяла да подражава на двореца.
В някои държави като Испания и Италия този вид кучета са били използвани от властта за преследване на хора и животни, а едва по-късно и за кучета пазачи.
Признаването на мопса като самостоятелна официална порода става през XVI век, когато станали бързо много популярни, особено сред елита на обществото. Считало се за проява на добър вкус и изтънченост да имаш такова куче у дома си. Сбръчканата и изразителна муцунка, напомняла на хората от стария континент за екзотичния животински свят от далечните страни, а притежанието на такова животно било изключителна рядкост за времето си.
Не може да не се отчете влиянието на известните личности за времето си, които налагали модата на обществото. Най-голяма заслуга за разпространения на кучетата мопс в Европа има Наполеон и жена му Жозефина, която притежавала именно такова куче. То станало довереник в любовта между императора и неговата бъдеща съпруга, като пренасяло в якичката си бележки между Жозефина и Наполеон. Разбира се, след краха на империята, породата била отхвърлена, но не за дълго, тъй като скоро след това отново станала популярна във Франция с името „карлин“, наречена на именития комедиен актьор Карлино, който слагал черна маска тип домино по време на представленията си.
Скоро след появата си в Англия, мопсовете станали модерни кучета и често срещани домашни любимци. Тяхната непринудена и оригинална външност, схватливост и дружелюбие, съчетани с отличителна индивидуалност и силен характер привличали вниманието на всички. Благодарение на широката им популярност през 1873 г в Англия, под патронажа на кралицата, която също била голям любител на породата и притежавала много такива кучета, се учредил и първия киноложки клуб.
Развитие на породата в наши дни
Когато мопсът за първи път се появил в Англия, той имал късо подрязани уши. Опашките на мъжките и женските кучета е трябвало да бъдат завъртени в различни посоки, а издължените езици се считали за предимство. В началото кучетата имали по-изпъкнали муцуни, краката им също били по-дълги, а торсът не бил толкова „квадратен“, както е сега. В течение на времето и в резултат на множество селекции породата добива днешния си характерен вид – квадратно набито тяло, малки размери, широк гръден кош и добре развита мускулатура, които заедно с изразителната му муцунка го отличават от всички останали породи.
В последствие в Англия породата била наречена „pug“, както е известна и в днешно време в много страни и именно така е наричана в каталозите и на изложбите. Съществуват две версии за произхода на това название. Едната от тях е свързана с характерната глава на тези кучета, откъдето идва приликата с „pugnis“ – юмрук. Другото предположение е, че идва от шеговитото английско название на веселите маймунки – „pug“.
Още от ранното появяване на породата в Англия, съществували сребристи и прасковени окраски на козината, малко по-късно се появили и черните на цвят кучета.
Сегашната външност на мопса се дължи именно на англичаните. Точно в Англия била започната сериозна селекционна работа, която довела до появяването на съвременната порода, станала любима в цял свят. През 1885 г. била проведена първата киноложка изложба, а официален стандарт за породата е бил установен през 1888 година.
Мопсът в България
Днес мопсът е широко разпространена и обичана порода в много страни по света, като заслугата за това са множеството лицензирани развъдници, които предлагат все по-качествени и здрави кученца.
Няма официални данни, кога тези кучета са пренесени и у нас, но със сигурност може да се каже че те стават особено популярни и любими, особено през последните години. Както и преди, така и сега притежанието на куче от тази порода е модно в някои среди и у нас. Набавянето му днес е значително по-лесно, тъй като в България вече има лицензирани развъдници като Мопс България, от които може да си вземете напълно здраво куче, без да се страхувате за скрити здравословни и други проблеми.
През последните години все повече се забелязва тенденцията на провежданите европейски и световни, а също и на български киноложки изложби, броят на кучетата мопс да е доста висок като печелят едни от първите призови места.
