Регистрация

Представете се...

разкажете за новия номер на Мопсчето ви, похвалете се или се оплачете от него
Аватар
Мнения: 4
Регистриран на: 05 Окт 2013, 18:31

Лора и водещият я мопс Едуард

Мнениеот lora011 » 05 Окт 2013, 18:55

Моето предствяне-приятел съм на Еди и той е мой приятел/много по интересен,мил и атрактивен от мен...или както го представям:
ЕДУАРД-МОПС ПО ПОРОДА И ПИЧ ПО ПРИРОДА....
Прикачени файлове
Photo-0163.jpg
Photo-0163.jpg (17.84 KiB) Прегледано 1566 пъти

Аватар
Мнения: 4
Регистриран на: 05 Окт 2013, 18:31

Re: Представете се...

Мнениеот lora011 » 10 Окт 2013, 13:55

ВОЙТА ЛАПА И МОЙТА РЪКА...

Наричат те любимец-
домашен любимец.
Унизително ми звучи
и бездушно,угодно,подредено,аптечно-
всяко нещо да е под брой и със номер ...
Ти не си ми любимец,
а приятел,
моя малък приятел станал късче от мен.

Ти си винаги с мене.
Ти си само до мен.
Моя малък приятел,
не любимец,
а късче от мен.

Аватар
Мнения: 4
Регистриран на: 05 Окт 2013, 18:31

lora011 ви представя разказа си,,ТРЕВОГИТЕ НА ЕДУАРД,,

Мнениеот lora011 » 10 Окт 2013, 14:23

И да знаете , много е право онова куче , което е казало , че не могат всички добрини да се съберат накуп... А, когато отнесем този бисер колкото кокал към породата на нашите подопечни стопани и приятели - хората, то си става чисто законно положение. Добре, че не притежаваме техния най - голям недостатък, който другите видове и породи са изхвърлили по пътя на еволюцията - ГОВОРЕНЕТО.
Като се сетя , колко празни приказки се изприказваха , докато ми намерят име и ме
кръстят , още ми скърцат зъбите , пък били и те съвсем младежки...
Минаха през няколко далекоизточни диктатори - Ким, Ли, Пен - нещо в произхода ми ги дърпаше натам, кой да им обясни на невежите , че пра - пра - пра на н-та степен дядо ми е мастиф от Неапол, чак след това, някакъв свещеник го е разходил в другия край на света и разсеяно забравил там...
- Горби, Горби , ела тук миличко /че и в неопределен пол, ужас/ знаех кой е поредния кръстник, но по - страшното беше, че е сънародник на кучешкия Сатана, който заповядал да избиват нашата порода и няколко други обявявайки ги за буржоазни.
Не се и съмнявах, че това е факт, още повече същият индивид не се беше подвоумил и избил милиони свои сънародници, та какво остава за нас кучешкия народ...!
С малки изключения кучетата са беззлобен и толерантен народ и затова по негласно споразумение, избягвахме да коментираме такива чудовища и деянията им.
Но да го даваме по весело ! След диктаторите, дойде периода на музикантите и по точно цигуларите - по каква асоциация , убеден съм, че и кучето на Айнщайн не би дало задоволителен отговор...Та за няколко часа бях Васко Василев, Минчо Минчев и с ужас се сетих за един мърляв и гурелив пудел, който носеше престижното име Паганини, уви във вида му нямаше не само престижно, но дори симпатично. Ако характера му беше мил , бих преглътнал гурелите, но и характера му беше мръсничък...
Едуард или Еди, както впрочем всичко хубаво и на място стана случайно мое име. Дойде някакъв майстор или техник и когато проврях глава между вратата и крака на очертаващата се моя любимка, за да видя и аз като всеки отговорен стопанин и пазител кой е, чух радостен възглас,недвусмислено насочен към мен:
- О, Едо. къде си ,приятелю, как си момче. Едуард, красавец си ти...
Неочаквано и за самия мен с радостен вой се спуснах към този напълно непознат за мен човек.
Впоследствие се оказа, че кандидат кръстника ми се е объркал и как не ,нали по цял ден обикаляше къщи и се срещаше с много кучета.
И ето така се сдобих с име, което ми харесва, на подопечните ми стопани също,
пък и ги спаси от мислене,допитване и махна от физиономиите им маските на глуповати деца , разбрали при вида на сметката в сладкарницата , че са забравили да си вземат парите...Едно име направи всички ни щаст-
ливи и спести много нерви и безсъние... Това ме накара да се вгледам по отблизо в хората и начина им на живот.
Вече много ги обичам и това, което в началото ме дразнеше и споделях с приятелите си в градината с язвителни забележки и обиден присмех, сега ме умиляваше и най - често завършваше с усмивка пред огледалото и констатацията промълвена шепнешком :,, Милите ми глупачета...,,
Но, имаше и неща, които никога, ама никога нямаше да разбера... Защо им трябваше всеки ден да ходят в магазини и да си купуват храна, че и по два пъти.
Аз като си вземех един пакет карах по една седмица с него, е пооблажвах стомахче, я с някое дробче или кюфтенце, ама чак да фукна по магазини, забрави...И вестниците, един вестник си го мачках, гнявех, късах поне три дни,а те всеки ден нов. И не един няколко. Подмятат ги, гледат, разглеждат,после ги оставят, а на другия ден пак наново - върви,че я разбери тази порода.
Когато дойдох да живея тук, първо се сприятелих с десетгодишната персийска котка Никол. Те стана мой компюторен учител и ме вкара в най-големия сайт-муцункабук или http.www.//mucunkabook.net//
Но за това и приключенията ни с Никол,за сърфирането ни в Интернет и моята първа любовна среща - следващия път.

Мнения: 3
Регистриран на: 13 Юни 2014, 14:32

Re: Представете се...

Мнениеот jeleva_87 » 13 Юни 2014, 15:12

Здравейте , казвам се Стефка и съм горда собственичка на мобс " Мария " :roll: вчера на 12.06 Мария роди своите 5 кученца от които едно беше мъртвичко , но за наше щастие се радваме на 4 ри здрави бебета :) Имам един въпрос на който се надявам да имам отговор.Мария изпитва ревност от бебетата си или няма майченски инстинкт... не пази бебетата ляга върху тях , бяга от тях, едва ли не на сила ги кърмим .... Ако може някой да ни помогне ще съм много благодарна.Поздравии!!

Предишна

Назад към Дъра-Бъра

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта