Трябва да се запитате търсите ли куче ? Ако е така, тогава Мопса е идеален за Вас ! Мопсчето е уникално куче и не напразно навремето Кралете са ги обожавали и са ги третирали като хора. Ако търсите куче, което да е добро към деца, тогава Мопса е идеален за Вас, защото те сякаш възприемат децата като хора с размерите на Мопс. И не на последно място Мопса е идеалното решение за отглеждане в апартамент.
В летните жеги е по-добре за тях да стоят на сянка вкъщи, вместо да им организирате разходки. При по-високи температури пият изключително много вода и гледат да намерят хладно местенце. Мопсовете са с по-ярко изразени характери дори от хора, а и те знаят как да използват чертите си, за да Ви омаят , зарадват или изобщо, за да се наложат и да бъде тяхното! Имам един приятел който казва аз нямам Мопс аз си купих човек от вас- научил го е, като му каже отиваме на вилата застава на външната врата и чака да пътуват.По-време на пътуването сяда в скута му и си слага лапите на волана и помага в шофирането.
Произход на Мопс Пуг- Pug
Най-дребният и безстрашен представител на многобройния отряд дого-подобни кучета, е Мопсът или още наричаният ласкаво в Англия “Пуг”. Това неголямо и вечно замислено и намръщено кученце и до днес е с неизяснен произход и продължава да бъде обект на многобройни спорове. Единственото, в което няма спор e това, че Мопсът е много древна порода. Едно от доказателствата е старинните картини където е изобразен Мопса.
Едни твърдят, че родината на Мопса е Китай, други смятат Англия, че има индийски произход, африкански, като дори посочват за негово родно място нос Добра Надежда (най-южната точка на континента Африка). Въпреки, че произходът на Мопса все още е неразгадана тайна, названието на породата е ясно. То произлиза от немската дума “мопен”, в превод от южногермански диалект тя означава „гримасничене”, “кривене на лицето”. Чертите на лицето на Мопсът олицетворявaт вечно недоволен и сърдит. Една от теориите за Мопса, основаваща се на произхода му от Китай, разказва как сладките кученца с нацупени муцунки и тъжни очи са били развъждани и отглеждани за компаньони в императорския дворец. Китайците вярвали, че разпознават в трите челни гънки на Мопса рисунки на техни йероглифи. През 1950 г. Китай започва търговски обмен с Европа и много от малките Мопсчета са подарявани на моряци от Европа . Така според тази версия породата Мопс е пренесена в Европа. Първите Мопсове слезли от корабите в Холандия и били наречени Mopshond. В продължение на няколко столетия в Европа Мопсовете са били много популярни. Те били особено ценени от представителите на висшето общество, оставайки неизменни, любими компаньони на светските дами и велможи. През XVII в. в Холандия, Мопсът става всепризнат фаворит на кралското семейство като през 1689г. няколко от тези кучета били специално докарани за крал Вилхелм III Oрански и неговата съпруга кралица Мария. Любопитна е историята публикувана през 1618, в нея сър Уилям Роджър, разказва за инцидент, свързан с възлюбения Мопс на Вилхелм Орански крал на Холандия. Смята се, че историята се е случила между 1571г. и 1573г., по време на войната между Холандия и Испания. Поводът е бил изненадващо испанско нападение срещу холандски лагер. Мопса чието име се казва че е Pompey, спасява господаря си, преди някой от испанците да осъществи атаката, „предупреждава“ го чрез ровене, скимтене и скачайки на лицето му. Принцът избягва залавянето и от този момент Мопса е високо почитан в кралството. Тази горда порода кучета Мопс се превръща в символ на Холандия по това време.
Сто години след принц Вилхелм Орански на приключението, неговият пра-внук, Уилям III и Мери II, се качват на престола на Великобритания (1688). Те донасят със себе си семейство, домашни любимци, от любимата им порода Мопс. В Германия през миналите векове отглеждането на Мопс станало едва ли не доказателство за добър вкус и кучето се превърнало в своеобразен символ на бюргерството. След смъртта на любимия Мопс на херцог Александър фин Вюртемберг през 1774г., той заповядал да се постави паметник на Мопса в парка на родния му замък Винентал, като доказателство на необикновените му качества. В периода на най-голямата си слава, Мопсът често бил обект на вниманието на придворните художници.
Мопса е познат в държавите с най-различни имена като :
Мопса е голямо куче в малко тяло, на което е присъща неповторима смелост. Мопса е обичан от много хора . Мопса е необичайно предан на своя стопанин, обича да си играе с него и е готов да го прави по всяко време на денонощието . Да се свикне с Мопса изисква време и търпение , но впоследствие много собственици на Мопсчета се пристрастяват напълно към тази бликаща от енергия порода.
Мопса е доста своеволен и с труден характер – знае какво иска и отстоява своето, докато не го получи. Никоя друга порода не показва подобна чувствителност и привързаност към стопанина си. Мопсът следи господаря си неотлъчно като сянка, независимо дали той отива да си налее вода в кухнята , или да седне пред телевизора. Малките Мопсчета се привързват изключително към семейството си и държат да участват активно във всички дейности.
Когато не им се обръща внимание се чувстват нещастни и изолирани. Изключително интелигентни са и се поддават бързо на обучение и дресировка. Обожават децата и искат да играят непрекъснато с тях. Разбират се добре с представители на всички други породи, не са агресивни. Като истински глезльовци, мопсчетата обичат да ги гушкат и да ги носят на ръце. Любимото им място е да легнат в краката на господарите си или да седнат до тях. Мопсът е изключително игриво и подвижно животно изпълнено с неизчерпаема енергия въпреки закръгления си външен вид.
Мопс България © 2011 Всички права запазени.
